Абе душа камбана споко!!! Спри се малко и се огледай не можете да управите всичко!!! Какви са тия глупости!!!

Багородно ли е или не. Как да разберем. Нека стигнем да извода заедно!!!
Защото заедно можем много приятели!!!

Когато ти се смеят значи те харесват, за това комедиините герои са известни, защото са смешни и забавни та това е голямата илюзия на шоубизнеса да забавляваш и да даваш пример. Когато те имитират искат да приличат на теб, но не знаят, че е много трудно да влезеш в обувките на някои друг. If I were in your shoes. А ако го напишем на български Ако бях в твоето шоу кои щях да бъда. Ето на това можете да се замислите или да се посмеете.

Въобще не е смешно!!!

Не Ви ли омръзна само да мислите как да печелите пари и да прецаквате този или онзи в името на това да се осъществи вашата цел.

Не сте ли чували, че за да побеждаваш трябва да имаш добро сърце.

Защо прецаквате всеки, които не прилича на Вас???

Защо си мислите, че сте безсмъртни и винаги ще бъдете на върха. О, или ви е страх, че ще паднете и няма да го преживеете!!!

Аз лично ненавиждам хората, които си мислят, че трябва да победят на всяка цена!!!
Може би съм от отбора на губещите, но ще ви кажа едно като загубиш не знаеш какво печелиш!!!
А Вие, които  си мислите, че спечелихте, ще Ви кажа, когато загубиш и останеш човек си спечелил най-голямата битка и тя е със себе си.

А сега мислете!!!!

Едно любимо на мнозина от нас стихотворение
 От Любомир Левчев

ДА ТЕ ЖАДУВАМ

Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш
и аз все повече да съм виновен,
това е толкова недопустимо.
Защото ти все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти.
Ще се стопят китарите, ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия,
не съм готов, не съм готов.

Затуй минавам аз тук всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви
минавам аз, минава сам.

Where have you been?

Вчера го срещнах. И весел и жив.
И както го срещнах, тъй нещо ме блъсна:
"Спри го и нещо добро му кажи!
И то - още днеска. Дорде не е късно...."
наистина, носех му хубава вест.
Стигни го си рекох. - Макар да е дребна, стопли го, кажи му я, само че  - днес.
Потребното днес е след ден непотребно...."
Но бързахме, бързахме - аз пък  и той.
И само си махнахме. В миг. Отдалече.

Ах, как се окайвам, приятелю мой!
Приятелю, който те няма днес вече.
Приятелю, който.... Какъв страшен ток във миг ме удари с предчувствие нямо!
Днес вместо със него - с един некролог
аз разговарям: човекът го няма!

В малката снимка - и весел, и жив -
човекът с гласа си внезапен ме стресна:
 - Май иимаше нещо да казваш? Кажи!
Но вчера да бе ми го казал - а не днеска....
Вчера го срещнах, а днес.... Ах, не, не!
И в мъката, дето сега ме разкъсва, крещи ми душата, ридае, кълне:
- Човеци, кажете си днешното днес!
Че може би утре, уви ще е късно!

Дамян Дамянов ( "Стигат ми солта и хляба", 1980)

Днес е Архангеловата задушница,
Да почиват в мир!
Амин!