Толкова лирична тема за нещо, което всички знаят, че съществува във всеки човек дори и в най - грешния. Според Антоан Сент Екзюпери " Най - красивото е невидимо за окото. Ето защо не винаги можем да видим красивото в човека, но повярвайте то съществува. А именно в емоциите и в чувствата, които изпитваме.
Има хора, които имат и емоции и чувства, но не ги показват крият ги дълбоко в себе си, може би защото са наранени, а може би просто се пазят да не им пречат, но ги имат, макар че са скрити зад маски на жестокост.
Красотата у човека е в жестовете, които прави за някого, който обича или просто в емпатията, която изпитва, когато изслушва приятел.
Красотата е в създаването на нещо значимо, във финеса, с който го правиш или го поднасяш. Красотата е във работата върху себе си, за да бъдеш добре приет и да позволиш на хората да те обикнат и да се насладят на добрите ти качества.
Красотата е в нежната душа, която трябва да имаш право да показваш, но да бъдеш внимателен някой нахал да не я разбие, защото в този момент е решил да покаже грозотата си, защото и тя съществува в човека. Това са две естетически категории, без които не би могло да съществува нищо.
Как би разбрал, че нещо е красиво ако не си видял грозното.
Но извода ,е че красивото у човека е в душата и вътрешния мир, който човек трябва сам да създаде, а ето това вече е задача с повишена трудност.

Когато сънуваш, дали можеш да се вълнуваш.
Когато преплиташ настояще и минало пак ли се вълнуваш.
Когато сънуваш мечтите си си спокоен, да защото се чувстваш удовлетворен.
Удовлетворен от чувсвата, които изпитваш и от надеждите си, които никога не угасват, нали.
Не, не обичам да сънувам кошмари нито на сън нито наяве. Те ме изгарят.
Някога някъде някой беше казал "вярвай само в хубавите сънища" и аз вярвам, но не винаги се сбъдват, защото реалността не позволява. Тя е нещо което те завладява в призрачния воал на играта която играе.
И внушава, че всичко друго е сън и нереалност.
Но не, аз не съм съгласна обичам хубавите сънища и ще продължавам да вярвам в тази моя мечта за реалността, която аз виждам.

Морето се отдръпва за да види дали е  важен този цикъл на новия живот. Един живот умира, но друг се ражда в този миг. И ето там е капитана със сълзи в очите, за да превърне и таз мечта в блян, а морето се отдръпва за да мине и този кръговрат. 
Но нов живот започва със друг капитан, а морето прилива предлага за кораба на новата надежда.
И попътен вятър подухва в платната, а корабът е окъпан в светлина, и аз си мисля, Господи не може да има такава красота, а тя е пътя на надеждата и новия живот, което морето предложи в този миг. Миг на сълзи от радости и скърби, които морето само знае, но пази тайната на чудото любов.

Скъпи ми, лорде ще посрещнеш ли Коледа.
Ти я заслужаваш, знаеш ли?
Окраси ли елхата ? Тя ще те зареди с новите усещания на очакваното тържество.
Не, тази коледа няма да си сам, спокойно аз мисля за теб.
Няма да бъдем заедно, но ще бъдем щастливи, нали знаеш?
Не, не си мисли за миналото то е вече зад гърба ти.
Посрещни Коледата с някой, който те обича. Не , не бягай ти не трябва да бъдеш сам.
Аз също няма да бъда сама, спокойно да знам до мен има някой.
Надявам се, че и до теб има някой.
Тази Коледа ще бъде приказна ще видиш феите ми казаха.

Мисълта за живота понякога е плашеща, мислиш какво би направил ако ти се случи това или онова, а забравяш, че той тече с пълна сила, докато ти се чудиш как да решиш проблемите си. 
Какво означава умението да живееш?  
Да изграждаш и да се наслаждаваш от живота. Да създаваш социален контакт с хората и да ги приемаш такива каквито са, без да се опитваш да ги променяш по свой модел.
Живота е живот и трябва да се живее, но без страх от това, че можеш да паднеш и да бъдеш освиркан от публиката, защото той е сцена на която трябва да се научим да играем добре. Номера е да намерим добра аудитория за да бъдем добре възприети и най - вече разбрани. След което играта започва, игра, но не в лошия смисъл на тази дума игра за запазването на своето аз, игра на гледането и виждането, игра за сътворяване на добра реалност и най - вече играта на танца.
И когато усвоим тази приказна игра животът ни се отблагодарява като ни поднася дребните и не толкова дребните си радости, а именно приятелите, без които не можем, любовта на две души, приказните моменти около празниците и най - вече семейната топлина. Ето това е приказката на живота, която се опитах да предам за Вас.

Сам човек е този, който няма сили да се бори с преживаното.
Сам, е този, който върви напред, а след него не остава следа. А защо е сам и той не би могъл да знае просто върви, може би си е самодостатъчен, може би просто се е затворил в черупката си и не дава да бъде докоснат.
Не бива и не трябва да мисли така, той просто е човек и като всеки човек има право да бъде с някого и да бъде обичан, защото Бог е казал така.
О, колко самотни хора съществуват на тази земя и това е толкова тъжно, но защо Бог им е отредил тази съдба.  Та нали всеки човек има право на любов, макар и той да е грешен.
Моля Господ да им даде топлина, топлината на уюта и преживяното щастие. Не, не искам да бъда разбрана погрешно, та нали и аз съм била сама. Но това не е страшно, а необходимо понякога. Необходимо за да разбереш, че трябва да се обичаш, за да обикнеш и близките си, защото това е важното, за да се докоснеш до топлината на това което те очаква от празника на две души слети в едно, които да продължат заедно напред в океана наречен живот. 

Музите ме спохождат понякога, но се питам защо! Дали това е правилно и дали имам нужда от това. Имах красиви спомени, но не мога да пиша за това, все едно не е писано това да го види света.
О, музи на щастието, моля елате при мен за да види светът колко хубаво нещо е любовта.
Сънувах ли, когато ми беше хубаво. Не, не сънувах, но просто не бях на себе си от толкова щастие.
Но днес вече е друго и аз си спомням за моята муза на щастието, но не мога да я задържа тя се плъзка по мен и не мога да я уловя, не мога да я видя с прости очи, но усещам и знам, че ще я имам, но може би не днес, не сега.

Ела при мен
мой страннико бледен.
Ела при мен мили ми принце
окъпан в светлината на моите чувства.
Ти не знаеш колко те чаках и колко те исках, а аз не знам дали ще те имам,
 но аз те чакам мой люби ми принце.

Дребен разкош на великата сцена живот.
Когато ти се случва не можеш да разбереш веднага, защото е магия, защото е нещо което не можеш да пипнеш, но го усещаш, то те завладява. Минава през цялото ти тяло и се въплатява в теб.
Колко щастлив се чувстваш от това само ти можеш да знаеш, да усетиш и да се насладиш. Да това е най - хубавото, че можеш да му се наслаждаваш. Насладата идва от споделените чувства, които те зареждат и те обновяват, а  и те обогатяват, ех колко хубаво чудо е любовта!

Щастливият човек толкова хубаво звучи.
Колко пъти в живота си човек може да се чувства щастлив. И дали това не е работа на Господ. Щастието е много хубаво нещо, то те зарежда и обновява, но колко неща могат да те направят щастлив. Има хора, които са забравили какво е да си щастлив и това е много тъжно, защото са озлобени и жестоки, а това означава, че са нещастни. Нали знаете поговорката, когато човек е нещастен той става жесток. Това е истина, която човек трябва да си спомня винаги за да не забравя за щастието, което естествено е абстрактно понятие, но повярвайте ми то съществува. То е красота то е хармония, то е нещо което те кара да летиш, то е любов. А човека, който го изпитва е благословен от Господ и просто е добър. да добър е, защото иска да го сподели с другите да ги зареди и да ги накара отново да повярват в чудесата на природата, на света и на божественото начало. 
И то щастието съществува въпреки всичко както и добротата, която е заложена във всеки човек, а това може да се види в очите на децата, които отразяват цялата тази красота.

Обичай ме такава, обичай ме!
Болката в гърдите отшумя!
Не те мразя скъпи мой, но нямам сили вече от това!

Здравейте, скъпи приятели
Пиша този постинг поради факта, че искам да Ви разкажа
 за този прекрасен град, 
в който минаха пет години от живота ми, 
а именно най - хубавите - студентските.
 В този град аз пораснах и изградих личността си, а също така спечелих приятели, с които се гордея, че познавам.
В този град има магия, която те завладява, както казваше един необикновен човек в моя живот - "тук сме на море, то ни говори". Да съгласна съм с него не само, че ни говори, а и ни омагьосва държи емоциите ни и ни ги връща, когато имаме нужда да бъдем обичани, да бъдем разбрани.
Но сега да започна по същество, а именно изминалото лято, което ме зареди с оптимизъм, който отново развя платната на моя кораб.
Първото което се случи това лято, е че взех Държавния си изпит и приключих един цикъл от живота си.
Другото нещо което оценям като положително, е че успях да посетя   най - хубавото шоу в Бургас, а именно "Бургас и морето", което тази година беше прекрасен спектакъл.

Този спектакъл споделих с приятелката, която винаги е с мен и до мен, която уважавам страшно много и според мен, а и не само според мен, тя е адски свестен човек, на когото винаги може да се разчита.

Колко ли пъти проклинах се, колко ли пъти намирах те!
Не ти не знаеш коло боли, не ти не трябва да знаеш това.
Минах през ада, разбираш ли, минах и това е факта на нашата музика, на нашата тайна, любов.
Ти пое по пътя си и за моя път ще дойде ден, но ти се измори да бъдеш в мен и с мен, за това тръгни си и аз ще оцелея знам!

Боли, когато плачеш ти, но не до смърт.
Боли, и аз не съм с теб, но ти не знаеш как ми липсваш.
Моля те, не се събуждай точно в 5 , защото аз те търся.
Исках да танцувам с теб, но ти не се събуждай.
Ще те намеря някъде далеч и ще имам теб, но моля те недей да търсиш мен в друг, защото аз съм песен.
Борбата е борба, но ти не искай пепелта да стане на огнище, защото тя е пепел, а огнещето тепърва предстои.
Не се моли за обич, защото ти я имаш, но само трябва да я извоюваш.
Аз зная колко ме обичаш,
но не искам да те спирам във вечната голгота на живота,
но ти премина браво и то с достойнство и дълбока красота.
И двамата сме горди от нашия тих и светъл миг.

Изгрей и никога не тлей, о моя песен не допята.
Бъди такава каквато си и никога не се предавай.
Бъди и радостна и тъжна, но чувствай и живей.
Не спирай своя порив, аз не съм от самотата.
Жалей понякога, това е нужно, за да бъдеш ти човек. 
Но никога сълзите си не крий зад маски на жестокост.
Бъди ти светъл лъч от мойта младост и се научи на правилата в тоз живот, защото нямаш време.
А времето ще разреши и тази теорема, но ти дотогава изживей това което искаш с плам.