Колко е хубаво, когато нещата се подреждат, мислиш си, че Бог е на твоя страна, градиш планове, поемаш рискове, ставаш се по-сигурен в себе си и Господи, та ти Успяваш.
Да ама не, в един момент всичко започва бавно да се руши, или не, бързо изведнъж, и какво?
Какво става с теб с плановете ти, с приятелите ти, които започват да оредяват или стават все по ангажирани със свойте ангажименти. Да, те не са виновни на тяхната лодка й върви, а твоя кораб потъва, но на кой му пука.
На кой му пука, че ти ще потънеш, ти вече не си важен, нямат нужда от теб. Някога един приятел казваше "Падналият никои не го вдига". Да, така е защото вече няма какво да даде. 
Същият мой приятел казваше, и че няма нищо сигурно на този свят. Но аз искам да му кажа, че единственото сигурно нещо, е когато виждаш честност и любов, в очите на някои, да знам, че той ще ми отговори, че не вярва на никои,но по мое скромно мнение ако си загубил доверие, в хората си загубил една голяма битка, защото да те хората понякога са лоши, да те могат да ти се подиграят, да те могат да направят живота ти черен, но има и други, които ще преживеят с теб неволите ти ще плачат, когато те боли и ще бъдат с теб, не защото са добри, а просто защото са хора, а ти също си човек, нали?