Този известен казус свързан с това дали да я  кажеш  или просто да излъжеш, благородно или не толкова благородно.
Някога мислех, че казвайки истината добра или лоша показвам превъзходството си и показвам силата си, но днес, не че се научих да лъжа, но просто се научих да я спестявам и така хората са по спокойни. Явно, никой не обича да знае истината, никой не ще и да чува за нея, даже направо  никой не го интересува. Хората обичат да бъдат лъгани (The people wants to be lie).

Но аз не искам да лъжа! Защо тогава трябва да премълчавам? За да не наранявам, за да не карам хората да се замислят, за да осигуря спокойствието на всички около мен?
Не, искам да изкрещя истината в лицето на всички, искам да накарам хората да започнат да мислят, а не да виждат в черно и бяло.

Каква е истината никой не би могъл да каже точно, защото всеки си има истина и това не значи,че и е твоя истина. Но има една обща истинска и непреходна истина, тази на мъдростта на вековете събирана, както Генофонда на човечеството от където и е почерпена.

Когато си търсач на истината ставаш неудобен, ставаш черна овца, но пък прожекторите се насочват към теб, защото човечеството има нужда от такъв като теб, може би не го осъзнава, но е така! 
Непреходна истина.