Когато любовта я няма между двама души зейва пропаст в сърцето самота в душата. Толкова боли от спомени на срещи и раздели, а разлъката крещи - оставете ме намира сама да плача. 
Няма утре само вчера, толкова боли от  любовта. Но може би така е трябвало да стане.
Дали в живота следва нов кръстопът на подритващите хора и обречен на самотата ще бъде нашия живот.
Не питай дали съм те обичала и дали ще те търся- любов на живота ми в други и в други очертания ще те намирам за кой ли път. Но, знай ти беше обич ти беше всичкото за мене и всичкото беше любовта. Но така е, повечето в живота е несломим кръговрат, тази толкова щастлива случайност, а романтика за теб, може би, а аз обречената за един живот. Но толкова лъжливи хора, търсеха това сърце изтрадало по тебе, а може о брекоха го на гибел и печал, а само ти го стопли, понякога в зноен ден. И сега разлъката боли, доста съм опечелена и не съм наясно дали и аз не съм те карала да те боли, само знам, че бяхме щастливи в нашия момент на красиви изгреви и залези в самотните заливи, на дни и нощи вторачени един в друг.