Когато сънуваш, дали можеш да се вълнуваш.
Когато преплиташ настояще и минало пак ли се вълнуваш.
Когато сънуваш мечтите си си спокоен, да защото се чувстваш удовлетворен.
Удовлетворен от чувсвата, които изпитваш и от надеждите си, които никога не угасват, нали.
Не, не обичам да сънувам кошмари нито на сън нито наяве. Те ме изгарят.
Някога някъде някой беше казал "вярвай само в хубавите сънища" и аз вярвам, но не винаги се сбъдват, защото реалността не позволява. Тя е нещо което те завладява в призрачния воал на играта която играе.
И внушава, че всичко друго е сън и нереалност.
Но не, аз не съм съгласна обичам хубавите сънища и ще продължавам да вярвам в тази моя мечта за реалността, която аз виждам.