Музите ме спохождат понякога, но се питам защо! Дали това е правилно и дали имам нужда от това. Имах красиви спомени, но не мога да пиша за това, все едно не е писано това да го види света.
О, музи на щастието, моля елате при мен за да види светът колко хубаво нещо е любовта.
Сънувах ли, когато ми беше хубаво. Не, не сънувах, но просто не бях на себе си от толкова щастие.
Но днес вече е друго и аз си спомням за моята муза на щастието, но не мога да я задържа тя се плъзка по мен и не мога да я уловя, не мога да я видя с прости очи, но усещам и знам, че ще я имам, но може би не днес, не сега.

Ела при мен
мой страннико бледен.
Ела при мен мили ми принце
окъпан в светлината на моите чувства.
Ти не знаеш колко те чаках и колко те исках, а аз не знам дали ще те имам,
 но аз те чакам мой люби ми принце.